Разпоредбата на чл.444, т.7 ГПК предоставя защита на длъжника – физическо лице, като постановява, че изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от Закона за собствеността. Идеята на закона е да се запази основата за нормално съществуване на длъжника и неговото семейство. Привилегията, установена в чл.444, т.7 ГПК съществува в полза на длъжника по изпълнителното производство, без оглед на това, дали той се е позовал на нея. Тази разпоредба е от публичен характер и за спазването й съдебният изпълнител следва да следи служебно, като при насочване на изпълнение върху жилището на длъжника е длъжен да събере сведения дали той и членовете на семейството му, с които живее заедно, притежават друг жилищен имот и ако не притежават, дали жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, с оглед определената площ за задоволяване на жилищните нужди по Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, както и че надвишаващата част от него отговаря на условията на чл.39, ал.2 ЗС.
В случая, съдът намира, че такава преценка не е извършена от ЧСИ Николов при насочване на публичната продан върху процесното жилище. В Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/15.02.2008 г. са определени нормите за жилищните нужди при насочване на принудително изпълнение върху жилище на длъжника, като съгласно чл.2, ал.1, т.2 от същата наредба, нормата при двучленно семейство е 40 кв.м. жилищна площ.
http://advokatpetkova.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар