Развод и родителски права

Упражняване на родителските права

Съдът  е този, който постановява на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права.

Родителят трябва да е дееспособен и да не е лишен от родителски права.

Другият родител, на когото не е предоставено детето, не изгубва качеството си родител, нито титулярството на родителските права. Губи само голям обем от практическото им осъществяване. Но той има право да поддържа лични отношения с детето; да упражнява родителско възпитателно въздействие върху него; дължи издръжка;
Ако родителят, на когото е предоставено детето изгуби родитителските си  права, те автоматически преминават върху друдия родител (така е и при смърт на родителя).

Безплатна консултация 

Привременни мерки - какво трябва да знаем?

 Родители и деца

Прекратяването на един брак или съвместното съжителство между родителите  неминуемо се отразява върху положението на децата - къде да живеят, кой да полага грижи за тях, кой да ги представлява.

 По молба на всеки един от родителите, съдът, пред който е предявен иска за развод  може да определи привременни мерки за грижата за децата, местоживеене и тяхната издръжка.

 Съдът се ръковори при определяне на мерките от интересът на децата. О

пределение на съда не подлежи на обжалване, но  те могат да бъдат изменяни от същият съд  при настъпване на промяна в обстоятелствата.

  Преди да постанови мерките съдът следва изслуша:

-  родителите; 

-децата, навършилите 14 г. - задължително; от 10 - 14 г. изслушването е факултативно. Изслушване на деца под 10 г. е недопустимо; 

-близки — изслушването е факултативно. 

Привременните мерки имат действие до приключването на делото.  

Интересът на децата и съда

http://advokatpetkova.com

Трудова злополука -регистриране

Трудова злополука

Трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО е злополука, станала по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер, мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден и мястото за получаване на възнаграждение.

Осигурителят е длъжен в срок от 3 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука.
Служителите в НОИ, въз основа на данните в досието за трудова злополука( протокол от разследването, копия от болнични листове, документи за медицински разходи) по чл. 59 от КСО, в 7-дневен срок от декларирането издават съответно Разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова.

Правна помощ

Как се издава удостоверение за раждане на бебе?

 Процедура регистрация на новородено

Когато се роди бебе, всички се радват за настъпилото щастие. 

Но около тази радост неминуемо настъпват и редица условности, които ние като родители и като част от обеществото следва да изпълним, за да може детето да започне своя пълноценен живот.

На първо място детето се записва в регистърa на болницата. Съобщението за раждането му се изпраща от  болницата в рамките на седем дни 7  до службата по гражданско състояние към съответната община.

Изготвя акт за раждане и детето получава ЕГН - това са основни идентифициращи белези.

Актът за раждане  се съставя в общината, където бебето е родено. При положение, че постоянният адрес на един от двамата родители съвпадне с мястото на раждане на детето, тогава актът трябва да се получи в общината (или района) по постоянен адрес. Ако постоянният адрес и на двамата родители не съвпада с този на болничното заведение, тогава акта ще се получи от общината, където е родено бебето.

Родителите следва да посочат име на детето.

Ако родителите са български граждани и имат акт за брак, при съставянето на болничното съобщение, ще трябва да представят своите лични карти. Ако по определена причина бащата отсъства, тогава е необходим и актът за граждански брак.

Ако родителите нямат сключен брак, от голямо значение е семейният статус на майката. В случаите, в които тя никога не е била омъжвана или ако от неин предходен брак са изминали 300 дни, се подготвят:

 - личните карти на родителите;

- заверена нотариално декларация, че бащата припознава своето дете;

Процедура по издаване на акт за раждане 

Трансфер на осъден в чужда държава

 Трансфер на осъден в чужда държава

Ако ваш близък е осъден в  чужда страна, то трябва да знаете, че трансферът на български граждани, осъдени от чуждестранен съд за изтърпяване на наказанието в Република България, се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличие на писмено съгласие на осъденото лице.

Не се изисква съгласието на осъден от чуждестранен съд български гражданин или на осъден от български съд чужд гражданин, когато:

1. присъдата или последващото административно решение на осъдилата държава включва заповед за експулсиране (депортиране) или друг акт, по силата на който лицето след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода не може да остане на територията на осъдилата го държава;

2. преди да изтърпи присъдата, осъденото лице е избягало от осъдилата го държава на територията на държавата, чийто гражданин е.

Преди постановяване на решението за трансфер, се взема предвид мнението на осъденото лице.

      Когато има сведения, че осъденото от български съд лице се намира на територията на държавата, чийто гражданин е, главният прокурор може да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лицето, за което ще бъде направено искане за приемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че спрямо това лице има влязла в сила присъда.

        След като осъденият пристигне в България или се установи, че се намира на нейна територия, главният прокурор изпраща присъдата, приета за изпълнение, и приложените към нея материали на Софийския градски съд с предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението.

     Съдът се произнася по предложението с определение в съдебно заседание с участието на прокурор, защитник и с призоваване на осъдения.

    Когато по  Наказателния кодекс максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление е по-малък от определения с присъдата, съдът намалява наложеното наказание до този срок. Когато по закона на Република България за извършеното престъпление не се предвижда лишаване от свобода, съдът определя наказание, което най-пълно съответства на наложеното с присъдата.

Ако лицето е предварително задържан, то по предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата,

за извършеното престъпление не се предвижда лишаване от свобода, съдът определя наказание, което най-пълно съответства на наложеното с присъдата.

    Предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата, се приспада, а когато наказанията са различни, се взема предвид при определяне срока на наказанието.

Приспособяване на присъда 

Запазената част на наследниците

Какво да знаем за наследяването?

Много от клиентите ми не са наясно, че по закон имат право на запазена част от наследството. Дали поради неинформираност или поради твърде влошените отношения с наследодателя, те са наясно,че могат да претендират да получат своята запазаена част от всеки, който неоснователно не му позволява да се ползва от нея.
Запазените части на наследниците се определят  в Закона за наследството:1.
Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.(2) Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.(3) Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Трябва да се знае, че когато съпругът наследява заедно с възходящи от втора и по-горна степен или с братя и сестри, или с техни деца и внуци,  и наследството е открито след навършване на десет години от сключване на брака, запазената му част е 1/2 от имуществото на наследодателя, а когато във втория случай наследството е открито преди навършване на десет години от сключването на брака, тя е 1/3 от наследството.“
Ако завещателят е направил дарения и е извършил завещателни разпореждания над размера на разполагаемата от наследството част  то наследниците с право на запазена част да могат  да възразят.
Адвокат Кавазова

Въвод във владение - Тълкувателно решение № 3/2015

http://advokatpetkova.com

Съгласно това Тълкувателно решение:
 Не може да се извърши въвод във владение срещу трето лице, което е придобило владението върху имота преди завеждане на делото, по което е постановено изпълняваното решение, и ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК. В случай че третото лице пропусне срока за обжалване на извършения въвод, то може да предяви владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 от ЗС срещу взискателя. Това лице не може да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК защита.
 
На обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размерът на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в този случай глобата по чл. 523, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнениет.
Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение в деня на запора, възбраната или предаването й, ако се отнася за движима вещ с изключение на случаите, когато това трето лице е упражнило правото си на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК и жалбата е била уважена.

 Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.

 http://www.vks.bg/dela/2015_%2003_OSGTK_reshenie.pdf